ПАСИВНАТА КЪЩА – ФЕНОМЕН ИЛИ РЕАЛНОСТ, Интервю с арх. Георги Николов в izolacii.eu, април 2009

 

ПАСИВНАТА КЪЩА – ФЕНОМЕН ИЛИ РЕАЛНОСТ

Харчим само 15 kWh/m² годишно, а може и да произвеждаме енергия от ВЕИ
Спазването на стандарта „пасивна сграда” е по-скоро пожелание към всички страни членки на ЕС, включено в директивите на Европейската комисия, обясни арх. Георги Николов, проектирал комплекса „Умни къщи”. Той е сред първите пропагандиращи идеята за природосъобразна архитектура и строителство. На конференцията той представи целите, проблемите и възможностите при проектирането на „пасивните сгради” - без конвенционална отоплителна система и консумация само на 15 kWh/m² годишно енергия за отопление.

 

Енергийният план за действие на Европейската комисия предвижда стандарта „Пасивна къща” да стане задължителен за всяка нова сграда в ЕС от 2015 г. Добрите европейски практики и родни разработки бяха представени на международна конференция на тема „Нискоенергийната къща”, организирана от Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС). Водещи модератори бяха Председателят на БАИС инж. Йордан Николов и проф. д-р инж. Димитър Назърски - член на УС на асоциацията.

 

„Твърде трудно е в България да се изяснява стандарта „пасивна къща”, който е установен вече в Европа, но за съжаление тук е доста непознат”, сподели арх. Георги Николов извън презентацията и допълни: "Според мен се дължи основно на неинформираността на хора, които гледат не толкова професионално и сериозно на темата за енергийна ефективност."

 

Защо се насочихте към проектирането на този тип къщи?

 


Според мен това е бъдещето на строителството, в ситуация на екологична криза, изчерпване на традиционните енергийни източници, сериозното замърсяване на околната среда, климатичните промени и ред други фактори. От друга страна мисленето в посока енергийна ефективност пряко рефлектира и върху джоба на потребителите. Това изисква нова концепция в архитектурата и строителството като цяло. Бъдещето е в устойчивата архитектура.

 

Аз се интересувам от години от подобен тип проектиране. Изчел съм доста чужди разработки и публикации в тази насока. Това е цялостен подход и насока на развитие не само за мен. Колегите в Западна Европа работят активно за пренастройване начина на строителство в посока опазването на околната среда и използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Успешно работим с екипа на Isover за изолациите и Rehau за дограмите, както и фирми осигуряващи енергия от ВЕИ.

 

При проектирането и изпълнението на „пасивни” сгради трябва да работи екип от специалисти още от началото, а не както обикновено се подхожда – да се включват на много по-късен етап.

 

Трудно ли се проектират?

 


Първите опити в проектирането на тези сгради са доста трудни. Проблемът е, че у нас няма подготвени специалисти за това. Ние положихме доста усилия да се образоваме, включително и извън България, като намерим най-добрите методики за проектиране. Ползвахме специализиран енергиен софтуер. Това, което ме стимулира е вярата ми в бъдещето на тези сгради.

 

Кои са параметрите на „пасивната” къща?

Основните характиристики са перфектната топло-, хидро- и звукоизолация от окръжаващата среда, което води до по-висок комфорт. Принудителната вентилация осигурява необходимото количество чист въздух вътре в сградата. Параметри, които дефинират пасивния стандарт са: 15kWh/m² годишно максимално количество енергия за отопление, вентилация и климатизация и общо потребление на сградата за всички нужди - не повече от 120kWh/m² годишно.

 

Въздухонепроницаемостта на външната обвивка като стойност е не по-голяма от 0,6h-1.

 

Това е low-tech концепция на естествената архитектура на сграда, която е оринтирана към слънцето и черпи енергия от него. Същевременно е засенчена подходящо, така че през летните месеци да не се загрява прекалено. Това е сграда, която не разчита на скъпа и сложна техника за отопление, за разлика от съществуващите сгради, в които сложни инсталации поддържат през зимата топло, а през лятото студено.Това е концепция на естественото строителство.

 

С колко и каква енергия се отоплява?


Енергията, необходима за една пасивна сграда е толкова малко (до 10 пъти под нормите), че може да се произведе от възобновяеми енергийни източници - слънчева, геотермална или вятърна енергия.

 

Независимо от местоположението на дадена сграда, тя би могла да се изпълни съобразно стандарта за „пасивна сграда”.

 

На практика изхвърляме традиционните конвенционални уреди за отопление?
Да, до голяма степен. Това са къщи, които могат да бъдат без стандартно отопление и радиатори. Сгради без климатизация, тъй като добре изолирана сградата е топла през зимата и хладна през лятото.

 

Пестенето на енергия не е сред приоритетите на българина. Кой би инвестирал в подобно жилище?

 

Всеки инвеститор, който освен предимствата от гледна точка на комфорт и спестяване на енергия, вижда и редицата икономически предпоставки, които да го ангажират с този тип строителство.

 

За съжаление в България все още няма възможности за съфинансиране и кредитиране, както е в Германия или Австрия. Но като цяло инвестицията в тези сгради се изплаща с времето. Те се реновират по-рядко поради добрата изолация и вентилация.

 

Но това би могло да се постигне при новите сгради, а наличните панелни и тухлени жилища?


Не бива да изключваме старите сгради. При тях съществува огромен потенциал за саниране, включително спазвайки този стандарт. Естествено по-трудно е да се приложи „пасивния” стандарт за съществуващи сгради, но не и невъзможно. В Европа има множество примери за санирани стари многоетажни сгради. Възможно е стандартът да бъде спазен и за една стара панелна сграда, което се доказва с определен енергиен софтуер. Свързано е с доста усилия при проектирането и изпълнението на проекта. Осъществява се с целенасочено проектиране, вникване в детайла и избор на изпълнители, които знаят какво искат да постигнат. Нова изолация, качествена дограма, принудителна вентилация на жилищата и стандартът се постига.

 

А енергията от природата трудно ще се усвои при тях?

 


Това е така. Но производството на енергия от ВЕИ за тези сгради трябва да се превърне в държавна политика. Според мен проблемът не е във финансирането и техническото обезпечаване на такива проекти, а в информираността на специалисти и потребители на всички нива.

 

Проектирали сте комплекс „Умни къщи” в софийския квартал Горна баня. Какви бяха особеностите и предизвикателствата при работата на екипа?
Това е възможността за проектанта да се задълбочи в детайла много по-сериозно, да търси конкретни параметри и да контролира осъществяването на процеса докрай. Необходимо е и огромно доверие от страна на инвеститора. Различен е подходът и степента на вникване в процесите при всяка фаза на проектиране, започвайки от слънчевото обследване на сградите, през пълно енергийно изследване и цялостно нова визия за природосъобразност.

 

При изпълнението на комплекса имахме проблем с общината, че „незаконно” събираме дъждовните води и ги използваме за промиване на тоалетните казанчета, което спестява два пъти от питейната вода за бита. Това е само пример за това как у нас се реагира на усилията за пестене на енергийни ресурси.

 

Еднофамилните къщи в комплекса са проектирани като енергийнонезависими. Споделят се единствено разходите за пречиствателното съоръжение. Проектирането се извършва комплексно, като се съобразяваме с факторите енергоспестяване, комфорт, функционалност и естетика на архитектурата.


Колко струва нискоенергийния дом?

 

При 1000 EUR/m² за стандартна къща, на база цените от 2008 г., оскъпяването е приблизително 11,7%.

 

В презентацията дадох пример с остойностяване на една от къщите в комплекса „Умни къщи”, който е по-луксозен тип. Като цяло оскъпяването на една „пасивна” спрямо стандартна къща е средно между 15 и 20%. Това е концепция не само за богатите. В Германия и Австрия в пасивни къщи живеят хора в градове и села. В Европа пасивни къщи се изграждат от 15 години и досега има построени над 10 000 жилищни сгради - еднофамилни къщи, обществени сгради – офиси, училища, спа центрове и др.

 

Но освен, че пести енергия, пасивната къща може и да произвежда допълнителни количества от ВЕИ, т.е. да се постигне положителен енергиен баланс.

 

Такъв е например бъдещият дом на семейство Шмидт от Германия, който ще бъде построен на територията на с. Равнище, община Правец. Еднофамилната къща ще отговаря на стандарта „пасивна сграда” и е предвидено да произвежда повече енергия отколкото консумира. Специфичната енергийна нужда за отопление и охлаждане е 14.9 kWh/ (m²a), калкулирана по методиката PHPP на „Passivhaus Institut - Dr. Wolfgang Feist”, Германия. Общата енергийна нужда за отопление, охлаждане и всички други битови енергийни нужди е 60kWh/m², а електрическата енергия, произведена от слънцето - 75 kWh/m².

 

По принцип със стандарта „пасивна къща” се достига до 90% намаление на необходимата за отопление енергия. Едва тогава има смисъл да се инвестира за набавяне на необходимата остатъчна енергия чрез ВЕИ. По този начин излишната енергия би могла да се предлага в електроразпределителната мрежа.

 

 

По къкав начин се сертифицират „пасивните” сгради?

 

Къща Шмидт е плюсово енергийна, тъй като годишната енергия, произведена от фотоволтаичните модули е повече от общата енергийна нужда на къщата.

Работим с чужди консултанти и сертифициращи фирми, защото за пасивните къщи се прави предварителен тест за въздухопроницаемост на сградата. Според пасивния стандарт задължително се прави нагнетяване с вентилатор, който се поставя на входа на сградата и прозорци и врати се затварят плътно.

 

Така се проверява дали изтича въздух през недобре уплътнените места.

 

Това не ни ли поставя в условия на вакуум?

 


Аз лично мечтая да живея в сграда, в която като затворя вратата и прозорците да ми е тихо и да не чувам шума от улицата, да спя спокойно и винаги да имам чист въздух в стаята. А когато е топло – да мога да отворя прозорците и изключа всякаква вентилационна техника, така че сградата да стане част от околната среда.

 

Как според вас ще успеем да приемем да живеем в такъв дом?

 


В някои европейски региони стандартът „пасивна сграда” е приет като задължителен. Например в района на Франкфурт всички нови сгради се проектират и строят по този начин. В Австрия също се прилага на много места. Ние все още се питаме добър ли е комфортът в тези сгради и дали те са подходящи за обитаване. Това е европейски стандарт, който е наложен и се изпълнява многократно. Аз и съмишлениците на стандарта „пасивна” сграда спазваме законовите норми за проектиране и скоро може би ще създадем и Асоциация на пасивните сгради в България, по подобие на тези в Германия и Австрия. Така би могло да се избегне и появата на ментета, санирани по общия принцип сгради да си сложат етикет „пасивни”.

 

автор: Таня Тодорова

 

Спонсори

          

Бюлетин

  Ако желаете да получавате информация отностно развитието на пасивните сгради, моля впишете е-мейла си тук:

Акценти