ИГ Пасивни Сгради България, Фасилитис, септември 2009

 

Строителната индустрия се намира в задънена улица, потребителите на недвижима собственост с право стават все по-взискателни. Енергийните кризи следват една след друга. Природните ресурси са на изчерпване и следва в краткосрочен и дългосрочен аспект цените им единствено да се покачват. Очевидна е нуждата от реални мерки за съхраняване на хармонията с природната среда, без която човечеството е обречено. От друга страна като член на Европейския Съюз България е длъжна да вземе мерки за редуциране на въглеродните емисии и да повиши радикално енергийната си ефективност според Плана 20/20/20.

Предоставя ни се шанса с едно действие да сбъднем „зелената революция” и да постигнем значителен напредък в две направления: намаляване на разходите за отопление и охлаждане в сградите чрез ефективен и измерим стандарт за енергийна ефективност и от друга страна добиване на малкото необходима енергия чрез чисти за природата технологии – ВЕИ. На пазара се наблюдава появата на остра необходимост от модел за качествено, енерго-ефективно строителство, който да даде по-висока стойност на продукта и нов шанс за развитие на строителната индустрия. Стандартът пасивни сгради е широко популярен в Европа от вече 15 години. Построени са хиляди примери.

Пасивната сграда, осигурява комфорт на обитаване на най-високо ниво с минимални разходи за отопление, охлаждане и експлоатация, като осигурява запазване на стойността на имота във времето, гарантира енергийна независимост и подпомага опазването на околната среда. Пасивната сграда е стандарта на бъдещето. По законите на физиката е дефинирана пределната граница на минимално възможната потребна енергия за отопление, така че да се гарантира комфорт на обитаване при минимално възможно увеличаване на първоначалните разходи за строителство. Относителното оскъпяване на строителството на сградата по стандарта е неминуемо, но може да бъде сведено до минимум с разумно проектиране и въвличането на целия проектантски екип още от началото на проекта. Капитализираните разходи за изграждане и експлоатация на пасивни сгради се изравняват във времето с тези на конвенционална сграда. С увеличаването на цените на енергоизточниците този срок става все по-кратък и в повечето случаи е по-кратък от десет години. И това е само един от материалните израз на ползите. Веднъж намален до пределно възможния, разходът на енергия от 15 кВт.ч/м2 годишно може лесно да се покрие с добив от ВЕИ. Пасивната сграда може лесно да се превърне в нулева или дори в плюсово-енергийна.

В България всичко това е напълно постижимо. Голямата преграда пред широкото разгръщане на строителството на пасивни сгради е липсата на информираност и решителност сред всички участници в строителния процес. Основната предпоставка за бум на пасивното строителство е да бъде преодоляна липсата на информация, поднесена по достъпен за потребителите или професионалистите начин. Това е мисията и основната причина за учредяването през месец юни на специално сдружение с нестопанска цел - "ИГ Пасивни Сгради България". Сред учредителите са: арх. Георги Николов; Светла Бонова; инж. Захари Божилов; инж. Орлин Илиев; Стефан Антонов; Християн Йорданов. Още с появата си сдружението се присъедини към международната мрежа от организации, популяризиращи стандарта пасивна сграда Pass-Net, подпомагана от европейската програма Intelligent Energy Europe. Предстои дългосрочно партньорство с колегите ни от всички европейски държави, най-вече от Германия и Австрия, а също така и близките ни балкански държави: Румъния и Хърватска.

Една от първите цели е вече изпълнена. Напълно обновената интернет страницата www.passive.bg вече е официалната трибуна на сдружението. В нея всеки може да намери обширна информация за концепцията, да прочете статии, да прочете за събития и програми за обучение. В отворен форум ще се обменят идеи и опит от реални строежи. Всеки, който е готов с проект, вече е в процес на строителство, построил е или дори е сертифицирал пасивна сграда ще може да публикува обекта си. На по-късен етап базата данни за пасивните сгради в България ще се обедини с общата европейска база данни с пасивни сгради, която е в процес на международно интегриране.

Практиката показва, че в България на стандартите не винаги се гледа с добро око. В повечето случаи целта на инвеститорите, проектантите и строителите е да заобиколят най-елегантно нормите, стига това да е изгодно в момента. От началото на 2009 г. реалностите в строителството вече са други. За да не позволи стандарта пасивна сграда, в резултат от непрофесионалното му прилагане, да загуби авторитета си, а оттам и последователите си, ИГ Пасивни Сгради България стартира въвеждането на сертификационна процедура за пасивни сгради в България. Целта е да се избегнат имитациите и да се появи механизъм за доказване на постигането на параметрите на стандарта. До края на годината ще бъде организирана и първата национална конференция на пасивните сгради, информация, за която ще бъде скоро публикувана в интернет страницата.

За краткото време от създаването си в сдружението влязоха многобройни членове. Член на сдружението може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което споделя целите на сдружението и средствата за тяхното постигане. Вие също можете да станете пълноправен член!

 

 

председател на УС на

"ИГ Пасивни Сгради България"

 

арх. Георги Николов

 

 

Спонсори

          

Бюлетин

  Ако желаете да получавате информация отностно развитието на пасивните сгради, моля впишете е-мейла си тук:

Акценти