Къде са пасивните сгради в България?, сп. Фасилитис, май 2010

 




В Австрия, след хилядите построени пасивни къщи, изградиха дори църква по стандарта пасивна сграда. Общината на Франкфурт на Майн въведе стандарта пасивна сграда като задължителен за ново строителство. В момента се строи дори плувен комплекс по този стандарт. А какво е развитието му в България? Тук все още някои задават въпроса дали това строителство е възможно, дали е приложимо у нас, дали не е твърде скъпо, дали толкова много изолация не е излишна, дори вредна за здравето и свободата на личността? Защо пасивните сгради у нас не са вече стотици и дори хиляди на брой, след като топлата вода вече е открита преди 15 години и след като всички онези хора са се убедили, че пасивната сграда е по-комфортна и икономически изгодна. Нека да потърсим причините и да анализираме дългогодишната политика за енергийна ефективност у нас.


Политика е поддържането на изкуствено ниска цена на енергията. Причините са привидно социални, но по-скоро популистки. Енергийните проекти са в програмите на всички политически партии. Кога за последен път чухме политик да апелира и да работи в посока спестяването на енергия? При поскъпването на тока или газта с дори стотинка всички партии показват загриженост за бедните хора, но никоя не спомена, че е по-разумно да помогнат на хората, например, да си сменят прозорците, за да не им е студено, вместо да поддържат насилствено ниски цени.


Приоритетът на нито едно правителство до сега не е бил спестяването, а само генерирането на енергия. Това е причината все още да не сме се отказали да строим атомна електроцентрала на непосилна и неизгодна цена. Това е все едно да караме на ръчна спирачка, но да мечтаем за по-мощен двигател, за да се движим по-бързо. Новата мания по строителството на фотоволтаични или вятърни паркове е признак на същата заблуда, че ще задоволим неефективното си потребление с генерирането на още и още енергия. ВЕИ са по-лесното и по-зеленото на пръв поглед решение, но дали с това ще станем наистина зелени?


През декември 2009 г. бяха въведени последни промени в новия пакет от закони за ЕЕ. Пакетът обхваща няколко големи закона и над 15 наредби, които следва да бъдат сглобени добре по между си, а това не е факт. В тези нормативи има множество несъвършенства, които пречат на механизма да заработи. Това го признават всички от строителния бранш, дори тези, които създадоха новия нормативен модел. В тази ситуация обследването и сертифицирането на сградите за ЕЕ още дълго ще остане проформа и само на теория. Минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите бяха остарели още преди въвеждането им, защото са невзискателни и за това няма да доведат до постигане на целите на плана Европа 20/20/20.


У нас липсва система за ефективен контрол върху спазването на нормативите. Наблюдава се всеобща некомпетентност по темата ЕЕ, а от цялата верига на строителството най-некомпетентни са проектантите и самите контролиращи органи.


Държавата не дава личен пример със собствените си сгради. Те или изобщо не се реновират или се реновират винаги съгласно минималните изисквания за ЕЕ. Във всички обществени поръчки за ново строителство или за саниране, минималните изисквания за ЕЕ се подразбират. Винаги се търси най-ниската цена за проектиране и изпълнение съгласно ЗОП. Това пречи на прилагането на по-успешни и съвършени мерки за ЕЕ.
Няма реални ефективни поощрения за ЕЕ, например грантови схеми или нисколихвени кредити, данъчни облекчения. Нещо повече, по всичко личи, че енергийно зависимият поданик е по-изгоден на управляващите и от колкото повече енергия се нуждае той, толкова по-подчинен и зависим става.


Енергийната ефективност не се изучава в университетите. Не се полагат усилия за образоване на строителната общност и демонстриране на добрите европейски практики за ЕЕ. Пасивните сгради се дават за пример не за подражание, а за екзотичност и екстремизъм.


През 2005 г. норвежкото правителство е дарило на страната ни софтуер за анализ на енергийната ефективност, но по някакво стечение на обстоятелствата този инструмент престава да се разпространява свободно и към момента не е достояние на нито един проектант, а само на обследващи фирми.  Обследваните и сертифицирани сгради в България все още са твърде малко, а прецизността при обследването по-скоро не е в интерес на нито на собственика на сградата нито на обследващия я.


Корупцията е спирачка за добрите идеи и иновациите, а в България корупцията е в огромни размери. Пасивните сгради изискват професионализъм, коректност и прецизност на строителството. Изискват цялото финансиране да се насочи към поставената висока цел, а не в други посоки.


Трудно е да си представим български чиновник, който да направи необходимото, за да превърне една детска градина от студено и неприветливо място в топла пасивна сграда. Или кмет с желание всички училища и детски градини в града му да станат пасивни.


Ще има ли скоро много построени пасивни сгради в България? Да, защото дори и най-недалновидните политици не могат да спрат устрема на разумните хора да градят пасивни сгради заради самите себе си – заради собствения си комфорт, здраве и джоб, въпреки държавната политика.

арх. Георги Николов
ИГ Пасивни сгради България

 

Виж статията в PDF
 

Спонсори

          

Бюлетин

  Ако желаете да получавате информация отностно развитието на пасивните сгради, моля впишете е-мейла си тук:

Акценти