Пасивна сграда VS. Плюсовоенергийна сграда, сп. Фасилитис, февруари 2011

 


   
Мартин Цоймър се дипломира като инженер в областта на архитектурата в Дармщатския университет за технологии през 2005 г. Към момента инж. Цоймър е асистент в катедра „Енергийна ефективност при проектирането на сгради“ в същия университет и същевременно работи като консултант по енергийна ефективност и устойчиво строителство. Тази година му предстои придобиване на докторска научна степен.
Мартин е част от екипа на студио Солар Декатлон, където студенти от Дармщатския университет проектират и менажират строителството на плюсово-енергийна къща, която в последствие печели престижното международно състезание Солар Декатлон през 2009 г.
Инж. Цоймър списва за различни професионални издания, съавтор е на няколко книги, сред които „Енергиен наръчник – устойчива архитектура”, издаден през 2008 г. и преведен на 3 езика.

 

Христина е българка по народност. Учила е строително инженерство за кратко в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия в София, но решава да потърси своята професионална реализация в Германия. Също като Мартин, след дипломирането си като инженер в областта на архитектурата в Дармщатския университет, Христина решава да продължи с работата си в университетa. Там работи по проекти, свързани с устойчивост и развитие на средата.
 
 
Мартин и Христина бяха гост - лектори на Втората национална конференция Пасивни сгради България, състояла се на 27.01.2011 г.  и представиха плюсово-енергийна къща на Техническия Университет, с която са спечелили Солар Декатлон през 2009 г. Този проект събуди и много въпроси...
Колко са близко / далече пасивните от плюсово-енергийните сгради?
Защо все повече млади хора се занимават със сградна ефективност?
Какво липсва на нашата мила Родина, за да се отприщи строителството на пасивни сгради?
Какъв е делът на енергийната ефективност на сградите в устойчивото строителство?
Като организатори, ние от ИГ Пасивни сгради България, решихме да зададем тези и други въпроси към нашите гости.


1.    Защо решихте да се развивате професионално в областта на енергийната ефективност?



ХП: Главното, което ме привлече да се занимавам с енергийна ефективност на сгради, е системата от ясно измерими параметри, която е наложителна при проектирането на енерго-ефективни сгради. При всички други сгради има много различни изкисквания, които са променливи, не са точно дефинирани и зависят от субективни фактори. Проектирането на енерго-ефективни сгради е от голямо значение, когато става въпрос за една бъдеща перспектива в строителния бранш. Не на последно място, мисля че един трансфер между Германия и България е особено интересен и бих се радвала, ако имам възможност целия полезен опит, който трупам сега там, някой ден на приложа в моята родина.

МЦ: Аз също мисля, че най-вече темата за бъдещото развитие ме насочи към енерго-ефективното строителство. Наред с такива глобални размишления като „усещане за добро” , приноса към намаляване на климатичните проблеми, за мен винаги на преден план стои въпросът със системните решения. Колкото повече аспекти са интегрирани в една сграда, толкова по-сигурно е бъдещето ѝ. Енергоефективността е основа на решението, а пасивната сграда - една концепция за разрешаването на проблема.
В Европа сме изправени пред сериозно преустройство на плановете за застрояване, така че да се отговори на нуждите на съвременния начин на живот. При тяхното прилагане, естествено, трябва да се предугади и бъдещето и да се мисли за устойчивостта – възможност за повече пасивни енергийни печалби, намаляване на застроената площ (както за сгради, така и за инфраструктура), редуциране на консумираната вода, оползотворяване на отпадъци, транспорт,  мобилност и пр . В крайна сметка, от това ще произлезе едно исторически, екологично и икономически оправдано решение – сграда, която вероятно по-дълго от останалите ще може да изпълнява функцията си без допълнителна модернизация.

 

2.    Кокошката или яйцето! Инвеститорите казват, че не строят пасивни сгради, защото няма кой да ги проектира, проектантите не предлагат строителство на пасивни сгради, защото няма кой да поиска такъв тип сграда. От къде да се започне?

 

МЦ: Като проектант, аз винаги се възприемам като лице, което предоставя вид услуга. Услугата  не е просто да се построи къща, а заедно с инвеститора да се реши, каква къща трябва да се построи и после именно тя да се проектира. Тук, наред с желания енергиен стандарт, същият е и въпросът за художествено-творческото оформление. Тъй като всички тези въпроси в началото на проектирането, по правило, не са уточнени, едно широко обхватно предложение винаги трябва да произлиза от проектанта и да бъде овладяно и управлявано от него.

ХП: Важно е да се развие една обща концепция, в която от самото начало, формообразуването, икономическите и техническите съображения и изисквания да бъдат доведени до хармония. Това единство, в крайна сметка, важи и за целия екип, въвлечен в проектирането. При единна концепция за сградата и силен проектантски екип със сигурност и инвеститорите се убеждават по-лесно.

 

3.    Поправките в Директивата за енергийните характеристики на сградите налагат много скоро всички новопостроени и реновиращи се сгради да са „почти нулево енергийни”. Реалистично ли е това? Къде е мястото на пасивните сгради в този амбициозен план? Как виждате развитието на пасивните сгради след 10 години?

 

ХП: В Германия със сигурност е реалистично. В България може би това стои малко по-далеч. Важно е най-напред хората да се информират, да им се изпратят правилните послания. Все още в обществото се говори твърде малко за устойчивото строителство и енерго-ефективността и за ползите, които те носят със себе си. Важно е да се мисли не само за днес и сега, а също и за бъдещето. При сегашния начин на мислене,  естествено идва екологичната и финансова проблематика, която би могла да възпрепятства устойчивото и енерго-ефективното развитие. Адекватното общуване с реалността, като се взема под внимание цялата градоустройствена среда, със сигурност е от голямо значение в момента.  До хората трябва да достигне посланието, колко е важно да се мисли комплексно. Аз, във всеки случай, съм оптимист и мисля, че особено младите хора вече са готови и са в състояние да изберат пътя на устойчивото бъдеще.

МЦ: Такива цели са просто необходими. До колко са изпълними, ще можем да установим едва в последствие, но със сигурност са постижими – в България дори далеч по-лесно, от колкото в Германия. Концепцията пасивна сграда при това е ключов камък в посока нулеви емисии. Редуцирането на енергийните нужди и след това локалния добив на енергия ще доведат до желаната цел. Концепцията пасивна сграда като основа е поставена на първо място. Общото положително въздействие на двата аспекта до сега не беше изчислявано напълно. Аз смятам, че на някой места трябва да стигнем до по-леки правила, от колкото се настоява днес. Така че от пасивната къща да произлезе активна сграда.

ХП: И това има шанса да стане една от най-големите бъдещи тенденции. Пасивната сграда е една важна междинна стъпка по пътя за нулево енергийните сгради.

 

4.    Кой принос на вашия проект на Солар Декатлон считате за най-голямо постижение?

ХП: Един от най-големите успехи, въпреки такива регулации, за които вече е дошло времето, е да не се изпуска от поглед генералната тема за енерго-ефективността.

МЦ: Аз мисля, че правилото може да се обясни много просто с нашия принос в Солар Декатлон 2009. Ясно е, че сградата, която построихме е една пасивна сграда, но е надградена, така че да стане плюсово-енергийна сграда. Това е една по-глобална гледна точка.
От моя гледна точка особено постижение беше да разгърнем потенциала на екипа и въпреки това, както при един учебен проект, да разрешим допускането и на грешки. Друг аспект бе да успеем да реализираме процеса на проектиране като от интердисциплинарна работа, в която се включват множество специалности от различни сфери на дейност, като социология, строително инженерство, електротехника, машиностроене и други. Освен това, от развитието на продуктите до строителството със собствените ръце, студентите трябваше да преживеят и да могат да натрупат опит в планирането, което далеч надхвърляше по мащаб планирането при един обичаен строителен процес. И накрая към особеностите на проекта трябва да добавим, че той не се отнасяше само до темата строителство, а също така до контакта и комуникацията с обществеността. Като европейци ние имаме много какво да учим от американците.
Успехът на този модел за обучение се доказа не на последно място и за студентите. Много от тях днес са особено активни по темата енергийна ефективност и имат добър старт за пазара на труда.

ХП: В моята 6 месечна учебна практика аз, например, имах възможност да се занимавам интензивно с темите устойчиво строителство и енерго-ефективност в Цюрих през 2006 г. Все още черпя идеи от натрупания опит в санирането и разширяването на ваканционна къща от 50-те години. Високо ефективната архитектура и съвременното архитектурно саниране по никакъв начин не си противоречат – само заедно могат да дадат нова визия на нашата работа.

 

5.    Може ли една устойчива сграда да стане пасивна и обратно?

ХП: И двете, естествено, са възможни. Устойчивостта е просто една по-глобална основа и засяга не само сградите, а и тяхната среда и цялата градоустройствена ситуация – местата за прекарване на свободното време, за почивка, водните и зелените площи…

МЦ: Но и начина на развитието им, естествено, е различен. Една къща, основана на принципите на устойчивото развитие по правило вече има много от аспектите на пасивната. От друга страна, разработването на пасивната къща не включва непременно всички тематични аспекти на устойчивостта, така че е необходим един много по-широк процес на трансфер, за да стане пасивната сграда  устойчива, от колкото обратното.

ХП: Устойчивостта не трябва да се отнася само до отделната сграда, а и до нейната обкръжаваща среда и градоустройството.

 

6.    Каква е ролята на енерго-ефективността за устойчивата архитектура?

МЦ: Енерго-ефективността има централна роля при проектирането. Тя е нещо като „мантинела” и поема управлението при проектирането. Интересното е и, че често поставя основата на интердисциплинарни дискусии, защото разговорът за ефективност е видима цел за всички специалисти, включени в проектирането. Така ние изградихме един енергиен атлас – книгата, в която се говори за устойчиво строителство от гледна точка на енергийната ефективност.

ХП: Естетиката и устойчивостта за архитектите са най-важните теми. Енерго-ефективността  трябва да бъде поне също толкова важна. При проектирането тези три понятия трябва да се третират с еднаква тежест.
Превод и адаптация: Светла Бонова – ИГ Пасивни сгради България


Интервю с: Мартин Цоймър и Христина Пишмишева, Технически университет - Дармщат, Германия

Превод и адаптация: Светла Бонова и Силвия Драганова

 

Източник: сп. Фасилитис, февруари 2011 г.

 

Изтеглете статията в PDF.
 

Спонсори

          

Бюлетин

  Ако желаете да получавате информация отностно развитието на пасивните сгради, моля впишете е-мейла си тук:

Акценти