При пасивната сграда отоплението е на стойност до 300 лв. за цялата година, Human Capital, 10.05.2011

 

 

       

Светла Бонова е икономист по образование и съучредител на Информационна група „Пасивни сгради България”. Работата й за един от най-големите производители на изолационни материали я насочва към концепцията пасивна сграда през 2004. Специализант на катедра „Строителни материали и изолации” на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Светла Бонова е преминала и курс на обучение в Passivhaus Institut – Дармщат.

 

С какво се занимава Информационна група „Пасивни сгради България"?


Една от целите на „Пасивни сгради” България е да популяризираме идеята за пасивните сгради пред публичните власти, защото през май 2010 влязоха в сила промените в Директивата за енергийните характеристики на сградите. Почти две години в Европейските институции се обсъждаше, какви по-строги мерки да се предприемат за икономия на енергия. Естествено екологичните организации имат много по-голямо желание да започне намаляването на консумацията на енергия в сградите колкото се може по-рано, тъй като сградите са „отговорни” за 1/3 от парниковите емисии. В тази директива (Директивата за енергийните характеристики на сградите 31/2010) се посочва, че след 2020 всички новопостроени и подлежащи на основен ремонт сгради трябва да бъдат нетно нулево енергийни. Това означава да консумират по-малко енергия, отколкото могат да произведат. А това е невъзможно, без да има много драстични мерки за намаляване на загубите през сградата обвивка и консумацията на енергия за отопление, която може да достигне почти 80% дял. Естествено нетната консумация може да бъде постигната с помощта на възобновяемите енергийни източници, но първо трябва да намалим консумацията и след това да видим вече как може по екологичен, по устойчив начин да добием енергия.

 

Всъщност реално ли е до 2020 да изпълним новите изисквания?


Въпрос на осъзнаване от хората е, че пасивните и енергоефективните сгради не са много по-скъпи от обикновените. А цената на енергията така или иначе не спира да нараства. Освен това комфортът на
обитаване е много важен не само за жилищните, но и за офисните сгради. Колкото е по-свеж въздухът, толкова един човек е предразположен да даде максимума от себе си, а и за един работодател е важно служителят му да не притичва до кухнята да си прави често кафе, защото въздухът е наситен с въглероден двуокис, има вредни вещества, които го успиват, и той не може да мисли добре. Изчисления на базата на данни от 2005 показват, че средното оскъпяване за построяване на една пасивна сграда е 8%. От 2005 насам са се натрупали доста опит и нови решения, нови фирми са навлезли на пазара и неминуемо това води до по-голяма конкуренция и по-ниски цени за крайните потребители. Така че към днешна дата според мен оскъпяването на една пасивна сграда може да е от 0 до около 15%. Трябва да поясня, че обновяването на сградите може да излезе по-скъпо, отколкото построяването на нова.

 

След като консумират по-малко енергия, това означава ли, че инвестицията в такава сграда се изплаща по-бързо?


Да, това е идеята. За всеки инвеститор е важно не само стойността на една сграда, но и разходите за поддръжката й. За съжаление имаме проблем и с битуващото мнение в голяма част от българите, че сградите, в които живеят, техните домове са една даденост, а не имот, не стойност, не инвестиция, която те трябва да поддържат в добро състояние, за да могат да реализират добре в един момент.

 

Какво прави българската държава в това отношение?


Държавата е хармонизирала българското с европейското законодателство, но според мен продължава да се насажда мнението, че българинът е беден и той няма как да направи дома си добър и комфортен. Повечето хора непрекъснато обсъждат колко са платили за ток, какви са им изравнителните сметки за парно, ще вдигат ли настина цените на енергията от юни и с колко. Всъщност, ако успееш да обясним правилно, хората ще започнат да се питат защо изобщо трябва да плащат повече за ток, след като могат да си отоплявам жилището годишно с 200-300 лв. Съвременните технологии позволяват да постигнем повече с по-малко. Както казах, за да стане една сграда пасивна, тя се оскъпява с от 0 до 15%, като при това топлинният комфорт ще бъде много по-голям – няма да има течение в помещенията, децата могат да играят на пода в стаята или до прозореца, без да се притесняваме, че ще се простудят, въздухът ще бъде много по-свеж, средата ще бъде много по-здравословна при десетократно по-малки сметки за отопление.



Има ли изобщо някакъв резултат от санирането на парче, което в последните годни много хора предприеха?


Дори при саниране на парче има разлика – обитателите чувстват един топлинен комфорт, но много трудно можем да установим точния финансов резултат в този случай. Всъщност в България, както и в много други държави, санирането на парче е забранено. Големият проблем, от който страда строителството, са много промени, записани като поднормативни актове на Закона за устройство на територията. Общините са тези, които би трябвало да упражняват контрол върху обновяването на фасадите. За съжаление обаче те нямат ресурс да го правят. Така се получава, че у нас смяната на дограмата и остъкляването на терасите става без разрешение от съответната община и това е напълно незаконно.

 

С какво на практика една пасивна къща се различава от обикновената?


Пасивната сграда на външен вид много трудно можете да бъде разпозната. Обикновено, като чуят за пасивна сграда, хората си представят слънчеви колектори или фотоволтаична система на покрива. Тези елементи са добре дошли за една пасивна сграда – те много биха намалили консумацията на енергия, но в крайна сметка не е на 100% задължително да ги има. При пасивната сграда много е важно дебелината на изолацията да бъде между 25 и 40 см в зависимост от това какви изолационни материали се използват, а остъкленията и прозорците трябва да са с троен стъклопакет. Много важен е добрият дизайн на сградата, така че тя да има максимални слънчеви печалби, както и да се обърне внимание на елиминиране на топлинните мостове. Много важна е и въздухонепроницаемостта – в една такава сграда не трябва да се позволява да има свободно движение на въздуха, защото чрез инфилтрация могат да се загубят до 10% от енергията. Безсмислено е да вложим много средства в топлоизолация и качествени прозорци, а да имаме цепнатини и пролуки, през които въздухът да минава – това е равностойно да държим един прозорец отворен постоянно. Това, което можете да видите в една пасивна сграда, е, че тя няма отоплителна система, няма радиатори, но има вентилационна система. На практика в една пасивна сграда ние имаме през цялата година въздух, все едно сме на курорт. Друг задължителен елемент на пасивната къща е рекуператорът – това е топлообменник, чрез който влизащият пресен въздух се подгрява предварително от излизащия замърсен въздух и така се постига икономия на енергия.



Пасивните сгради през лятото имат ли нужда от климатик?


На нашите географски ширини не. Пасивните сгради не менят крайния си резултат от разход 15 kWh на кв. м. годишно. Само при изключително горещи вълни за няколко дни през лятото е възможно да има известен дискомфорт, т.е. температурата да е над 25 градуса. Един от митовете за пасивните сгради е, че в тях не могат да се отварят прозорците – това не е вярно.



Предвид трудната ситуация на пазара на имоти има ли интерес към пасивните сгради, строят ли се жилищни блокове по тези стандарти?


Данните показват, че висококачествените и луксозни жилища продължават да движат пазара на имоти и строителството. В Европа, Америка, Канада, дори в Япония (преди бедствието) интересът е голям въпреки кризата. Освен това много държавите припознават пасивната сграда като основа, като модел, над който могат да надградят нулевоенергийната сграда. В Австрия, Белгия и Люксембург на практика пасивните сгради стават задължителен държавен стандарт от 2015. Германия също си е поставила за цел да намали енергията в сградния фонд стъпаловидно – през няколко години до 2020 ще се затягат изискванията. Аз смятам, че в България двигател за развитието на пасивните сгради ще бъде не държавата, както е в тези страни, а по-скоро частните инвеститори. Освен това чрез пасивните къщи българинът няма да изпада в така наречената енергийна бедност заради постоянното повишаване на цените на енергията.



Има ли разлика между понятията пасивна сграда, зелена сграда, устойчиво строителство?


Пасивната сграда е един стандарт за енергоефективност, който се отнася основно за намаляване консумацията на енергия за отопление и охлаждане на сградите. В зелените и устойчивите сгради се слага акцент и върху други фактори, като например ефективното използване на водата, различни социални и културни фактори и т.н.



Какви са вашите очаквания – кога ще успеем да подновим значителна част от сградния си фонд с пасивни къщи?


В Европа сградният фонд се обновява с около 1% годишно. У нас по време на „строителния бум” темпът беше с 0.5 %. Ако приемем, че 30-40 години е времето необходимо за отделните обновявания, излиза, че ни трябва един век, за да променим сградния си фонд, а ние нямаме това време. Амбицията на Европейския съюз е до 2020 да се постигне значителна икономия на енергия, ето защо в момента има толкова програми за субсидиране на обновявания на сградния фонд по нови иновативни и интелигентни стандарти с гарантиран резултат.

 

Светла Бонова, член на УС на ИГ „Пасивни сгради България”

Human Capital, 10 Май, 2011

 

Вижте видео репортажът на Светла Бонова за Human Capital.

 

 

 

Спонсори

          

Бюлетин

  Ако желаете да получавате информация отностно развитието на пасивните сгради, моля впишете е-мейла си тук:

Акценти