14та международна конференция за пасивни сгради, сп. Фасилитис, август, 2010

 

 

 

ИГ Пасивни сгради България представят България на 14-тата Международна конференция за пасивни сгради. Арх. Георги Николов – председател на сдружението взе участие като лектор на конференцията в Дрезден като представи първите стъпки на страната ни в областта на пасивното проектиране и строителство.


Огромния интерес към пасивното строителство доказаха над хилядата регистрирани участника на 14-тата поред Международна Конференция за пасивни сгради. Докато до миналата година към стандарта пасивна сграда се насочваха предимно страните от ЕС, тази година бяха показани изпълнени проекти в страни като Канада, Япония, Ирландия, Китай.


“Стандартът пасивна сграда се разпространява с бързи темпове по целия свят. Големият потенциал на енергийната концепцията е положително оценена, особено в райони, в които има натрупан опит от построени пасивни сгради. Концепцията на пасивната сграда може да бъде прилагана при различни климатични условия и регионални конструктивни похвати”


Такъв бе коментарът на проф. д-р Волфганг Файст - научен директор на Института за пасивни сгради и сграден физик в Университета в Инсбрук, Австрия. По изследвания на Института по целия свят има построени 20 000 пасивни сгради, 13 500 от които са в Германия.


Провеждането на Международната конференция в Саксония - федерална провинция на Германия не беше случайно. Саксония признава важната роля на пасивните сгради в заздравяване на регионалната икономика чрез прилагане на плана „Innovations – und Praxisverbund Passivehaus”, който подпомага строителството на тези високо енергоефективни сгради. От друга страна, местна банка предлага план за субсидиране на пасивни сгради. По този начин, в Саксония е напълно възможно да построиш мечтаната пасивна къща почти без никакво допълнително оскъпяване. В резултат на предпоставките, които предлага Саксония, регионалното развитие процъфтява, а самата провинция е пример за успешното приложение на  пасивно строителство.
Интересна тема на конференцията беше влиянието на различните климати при приложението на стандарта. Кристоф Бегерт представи примери за пасивни сгради в Мелбърн. Стефано Авесани докладва за пасивни сгради в разнообразните климатични условия в Италия. Представени бяха и примери от Норвегия, Ирландия и Англия. Мива Мори показа първата сертифицирана пасивна сграда в Япония.


Напредъкът на страните от югоизточна Европа също бе във фокус сред темите на конференцията. Освен представянето на България, напредък показаха и страни като Латвия, Румъния, Чехия и други. Опитът от построени пасивни сгради в Унгария показва, че пасивното охлаждане се възприема като по-комфортно от охлаждане с традиционни охладителни системи. Гюнтер Шлаговски представи построени църква и спортна зала по стандарта пасивна сграда. Любомир Мишчевич изложи влиянието на големите температурно разлики върху развитието на стандарта в Хърватска.


Темата за енергийната ефективност при реновиране на исторически сгради също бе засегната. Като извод бе изведено, че енергийната ефективност и опазването на историческите сгради са съвместими единствено, когато са съпътствани от качественото проектиране и изпълнение.


Институтът за пасивни сгради в Дармщадт представи новият сертификат EnerPHit, който ще се издава за реновиране на стари сгради, които използват компоненти за пасивни сгради.
За първи път тази година бе проведен конкурс за Архитектура на пасивна сграда (Architecture Award 2010 Passive House). Победителите в конкурса бяха представени на изложението в Конгресен център Дрезден. Федералното Министерство на Транспорта, Строителството и Градоустройственото развитие присъди две награди за многоетажна и нежилищна пасивна сграда.

 

Пазарът в областта на пасивното строителство се развива и това доказа традиционното изложение на компоненти и системи за пасивни сгради, на което бяха представени производители от целия свят. От разговори с повечето от производителите стана ясно, че никой няма партньор в България, въпреки че около 70% от тях имат желание да установят партньорски взаимоотношения за българския пазар. Интересно е, че по-развитите фирми нямат желание да увеличават обхвата на пазара си и в България поради причината, че не могат да поемат отговорност за качеството на инсталация, пускане в експлоатация, контрол и поддръжка, ако нямат сигурен и надежден партньор. Някой от производителите изтъкваха причината, че не търсят разширение на пазара, защото към момента не могат да задоволят немския и австрийския пазар.


„Конференцията бе едно успешно начинание, както се показа от позитивните реакции на участниците от практическия опит в Саксония, а и от възможността за запознанства с участници от 46 различни държави.”, в заключение изрази Кристиан Микч – директор на SAENA GmbH, енергийна агенция в Саксония и съорганизатор на конференцията.


Автор: арх. Георги Николов

ИГ Пасивни сгради България

 

Изтеглете статията в PDF.


 

 

 

Спонсори

           

Бюлетин

  Ако желаете да получавате информация отностно развитието на пасивните сгради, моля впишете е-мейла си тук:

Акценти