Пасивни архитектурни мерки, citybuild.bg, 29.06.2011

Много често понятието енергийна ефективност не се възприема правилно. Редуцирането на енергийните нужди на едно домакинство може да се постигне и без лишаване от комфорт. Енергийна ефективност не означава, че трябва да включваш радиатора по-рядко, за да спестяваш енергия, а в същото време да студуваш. Подобрената ефективност означава осигуряване на по-добър топлинен комфорт и в същото време изразходване на по-малко енергия. Този принцип важи за всички сфери на потребление, но най-вече при строителството на сгради. Един от най-добрите примери в тази насока е пасивната сграда.
Пасивната сграда е строителен стандарт, който е енергоефективен, екологичен, характеризира се с изключителен топлинен комфорт и е същевременно икономически поносим. Нещо повече, пасивната сграда е строителна концепция, която се е доказала във времето и е издържала множество практическите тестове по целия свят.


Концепцията на пасивната сграда се гради на няколко основни принципа:


•    Прилагане на максимално много пасивни архитектурни похвати
•    Използване на компоненти за пасивни сгради – вентилационна система с рекуперация, прозорци с троен стъклопакет, материали за постигане на въздухонепроницаемост, прилагане на суперизолация с нисък коефициент на топлопреминаване и др.
•    Контролирано и балансирано проектиране в общ енергиен модел.


Пасивни архитектурни мерки при проектирането наричаме прилагането на принципи, които използват природната енергия по най-ефективния начин. Тези принципи не изискват приложение на най-нови технологии и скъпи и сложни системи. След като стигнали до извода, че могат да топлят домовете си безвъзмездно от слънчевите лъчи, древните гърци са устройвали цели градове, така че всички къщи да гледат към юг. Това, което днес наричаме пасивни архитектурни мерки, е познато на древните строители от хилядолетия.
Пасивните мерки не оскъпяват себестойността на сградата, ето защо, те са изключително важни при икономическо оправданото проектиране на пасивни сгради. Ето и някой от тези мерки:


1.    Изследване на локацията и засенчването


Една от първите и най-важни стъпки при проектирането на пасивни сгради е изследването на локацията. Слънцето грее различните части на земната повърхност по различен начин (карта 1 и 2). На картите в различен цвят е показано количеството на слънчева радиация, която попада годишно върху площ от 1м2. Според стандарта пасивна сграда, необходимата енергия за отопление през годината на една сграда е 15 kWh/m2 годишно. В България слънчевата радиация е в порядъка на 1300 – 1500 kWh/m2 годишно, а сравнени със северните държави от Европа, тези стойности са много по-благоприятни. Слънчевите печалби, които ни обещава географското ни разположение са обещаващ фактор, затова трябва максимално да се възползваме от него.
     

                
Глобалната годишна слънчева радиация в kWh/m2 за България
източник: solargis.info, GeoModel Solar s. r. o., 2011 
                   

Глобалната годишна слънчева радиация в kWh/m2 за Европа


източник: geomodelsolar.eu

 


Следваща стъпка при проектирането е изследване на засенчването от природни дадености в непосредствена близост (планини, хълмове, дървета) и от съществуващото околно застрояване. Важно е да се изследва засенчването на обема на сградата през цялата година, така че максимално да се избегне засенчване, особено на южните части на сграда, понеже там разчитаме най-много на слънчеви печалби. Иглолистни дървета пред южна витрина, например не са благоприятни, особено през зимата, когато всеки проникнал лъч светлина / топлина е от значение.


 
2.    Ориентация на сградата


Като имаме предвид пътят на Слънцето, най-удачното разположение на обема на сградата е южната фасада да бъде с колкото се може по-голяма повърхнина, за да извлечем максимални слънчеви печалби. Както е казал гръцкия философ Есхил преди повече от 2000 г. „Само неуките и варварите не знаят, че къщите им трябва да гледат към зимното слънце“.

 


         

3.    Компактен обем на сградата


Формата на сградата и нейният компактен обем оказват съществено влияние върху необходимостта й от енергия за отопление. Колкото по-голяма е околната повърхнина при един и същи обем (колкото по-начупен е обемът), толкова повече топлинни загуби има сградата. И колкото по-компактна архитектура проектираме, толкова по-лесно ще ни е да постигнем стандарта пасивна сграда.

 

Сгради с форма, доближаваща се до куб използват компактността на формата по най-енергоефективния начин.
     


Еднофамилна пасивна жилищна сграда „Вилайт“, Форарлберг, Австрия, архитектура: Валтер Унтеррайнер
източник: www.passivehousedatabase.com



 

Еднофамилна пасивна жилищна сграда „Ланг“, Роитхайм, Австрия.
източник: www.passivehousedatabase.com

 

Сградата на Гюнтер Ланг – председател на ИГ Пасивни сгради Австрия е във формата на цилиндър, една от най-компактните форми, благоприятстваща за осигуряване на слънчеви печалби.



4.    Прозорците на южната фасада преобладават по площ


Всяка сграда се нуждае от прозорци, които са с размери подходящи за естествено осветяване на съответното помещение. Прозорците са и своеобразен „радиатор” на сградата, понеже позволяват на слънчевите лъчи да загреят помещенията комфортно и здравословно.
За осигуряване на необходимите слънчеви печалби за една сграда е важно площта на прозорците и плътните части от повърхнината да са в балансирано отношение и пропорционално разпределени по посоките на света.

 

 

Южните фасади на пасивните сгради в повечето случаи са с преобладаващо остъкляване. За разлика от южната фасада, северната е с минимално остъклени части.

 


Пасивна къща Мерц, Лангеринген, Германия, архитектура: Markus Merz
снимки: Sascha Kletzsch


5.     Външна слънцезащита


Прозорците позволяват на слънцето през зимата естествено да затопли помещенията. За да се предпазят помещенията от прегряване, обаче, в повечето случаи е необходимо залагането на външна слънцезащита при остъкленията на юг, изток и запад. Външната слънцезащита (ламелни щори, тенти, козирки и т.н.) предотвратява директното ослънчаване на помещенията т.е. спира топлината, но не и светлината.
 
Основна цел в пасивните сгради е осигуряване на слънчеви печалби, а голяма част от тези печалби могат лесно да се осигурят чрез използване на пасивни архитектурни похвати – те служат за основа при проектирането на пасивни сгради. За всички останали принципи при проектирането на пасивни сгради ще прочетете в следващите теми от поредицата – ще разберете какво означава въздухонепроницаемост и контролирана вентилация и защо е важно да се проектира единен енергиен модел в PHPP.

 

Автор: арх. Силвия Драганова, ИГ Пасивни сгради България

 

Citybuild.bg, 29.06.2011 г.

 

Връзка към статията в citybuild.bg

 

 


 

Спонсори

           

Бюлетин

  Ако желаете да получавате информация отностно развитието на пасивните сгради, моля впишете е-мейла си тук:

Акценти