Пътят на пасивните сгради в Словения, izolacii.eu, август 2010 г.

 

                     

 

Интервю с проф. арх. Мартина Збачник Сенегачник – преподавател във факултета по архитектура на Люблянския университет, член на Консорциума за Пасивни къщи и автор на първата специализирана книга по темата.

При първото си посещение в Словения попаднах на статия за развитието на Пасивните сгради в страната в англоезичното издание Sloveniatimes Real estate за недвижими имоти - „Активно ставаме ПАСИВНИ”.

„Популярността на енергийно ефективното сградостроителство нараства значително в Словения през последните години, в голяма степен благодарение на редица инициативи, подпомогнати финансово от правителството. Ако „еко” къщите трябва да станат преобладаващия тип жилищни сгради, трябват по-смели и по-обвързващи мерки. Въпреки, че има възход на строителство на пасивни сгради, все още има много път, докато страната настигне Европейските си съседи.” – пише журналиста Лука Водопивец.

 

Изглед към стария град и река Любляница

 

Стария град

 

Словения е разположена в центъра на Европа, обявена е за независима държава едва през 1991 г. Има население малко повече от 2 милиона (колкото нашата столица) и площ от 20 173 квадратни километра. Столицата е с население на голям провинциален български град. Как една млада и малка страна, преминала по подобен исторически път през последните 60 години, решава проблемите на енергийната ефективност в сградите? Попитах проф. арх. Мартина Збачник Сенегачник – преподавател във факултета по архитектура на Люблянския университет, член на Консорциума за Пасивни къщи и автор на първата специализирана книга по темата.

Мартина Збачник-Сенегачник
е родена през 1961 година в Любляна. Завършва Люблянския университет през 1986 и от 1988 започва да преподава във Факултета по архитектура.  Защитава магистърска степен през 1992, а през 1996 - докторантура.  Темите върху които работи са негативното влияние на строителните материали върху околната среда и човешкия организъм. Посещава редица международни семинари, разискващи екологичните материали и строителни технологии, участва в редица изследователски проекти. От 2000 г. Мартина Збачник е професор. През 2001 разработва учебен план по Екологична архитектура. Води допълнителни учебни курсове на дипломанти и аспиранти, както и на практикуващи архитекти фокусирани върху различните строителни технологии. Последните лекции са на тема ниско-енергийни и пасивни сгради.



Специализирали сте „Влияние на строителните материали върху околната среда и човека”. Как се свързва това с енергийната-ефективност?


Когато започнах да изследвам „зелените” технологии в строителството в началото на 90-те, това беше напълно нова материя. Фокусът беше върху естествените материали, които нямат негативно въздействие върху човека. Постепенно екологичната тема започна да става все по-активна и придобива нова цел – да направи връзката между човека и природата по-тясна, да се намалят вредните въздействия върху околната среда. Това не може да стане  без намаляване на консумираната енергия, която помага да се намалят вредните парникови емисии.  Така интересите ми се разшириха не само върху безвредността на материалите, но и върху енергоефективността на строителните технологии. Случи се така, че аз бях сред първите в страната, които започнаха да говорят за енергоефективността като важен аспект в архитектурата.



Станала ли е енергоефективността в сградите част от задължителната учебна програма на студентите по архитектура в Словения?


Водя редовен курс по Екологична архитектура във факултета, който естествено засяга и енергийните аспекти. В моите спец-курсове с дипломанти и пред дипломанти, които наричаме „Студио дизайн” разработваме курсови проекти за Пасивни сгради. През последните години „Студио дизайн” има по около 15 студента. Тази година работихме по конкретно задание от инвеститор за проучване и построяване на Пасивен хотел в северната част на Словения. Проучваме новите технологии и материали. Подготвяме детайли за топлоизолация без топлинни мостове, които са особено важни за сгради с претенции за намалена консумация на енергия.



Какво е законодателството в Словения, свързано с енергоефективността в областта на строителството?


Новите регулации, вече отразяват промените и насоките на европейското законодателство за енергийна ефективност. След 2020 г. всички новопостроени сгради трябва да са „почти нулево енергийни”, а също и тези, на които предстои основен ремонт.



Повечето от жилищните сгради в Словения са еднофамилни къщи. Каква е мотивацията на собствениците им да реновират или строят по бъдещите изисквания?

 

Еднофамилната къща – мечтата на всяко Словенско семейство. Престижният жилищен квартал Трново е само от еднофамилни жилищни сгради.


Да, идеалът на всяко словенско семейство е еднофамилната къща. С повишаването на цените на електроенергията, инвестицията в енергоефективен дом се изплаща все по-бързо. За построяването на еднофамилна сграда с площ до 200 квадратни метра, направена от естествени материали и с консумация на енергия за отопление под 35 kWh/m2 годишно по пилотна правителствена програма може да се получи помощ до 25 000 евро. Програмата работи в продължение на 2 години,  бяха финансирани около 200 къщи. 50 от тях са с консумация под 15 kWh/m2 годишно, т.е. Пасивни сгради. Това е част от дългосрочен план на правителството за енергийна ефективност до 2016 г. Подготвя се бюджет на програмата за идните две години. В него ще бъде предвиден и финансов стимул за реновации, слънчеви системи, био горива. Ще се облекчи процедурата, ще се търси начин да се включат и по-големи сгради.

 

 

Квърталът Фужине – панелното минало, което не е предпочитано. Въпреки това кварталите с многофамилни жилищни сгради са с поддържани зелени площи, общи части и без реновация тип „кръпка” по фасадите.

 

Модерна Любляна. В северната част на града, около изложбения център се е оформило „ситито” на Любляна, а централната част е запазила историческата си и архитектурна идентичност.

 

Колко общо пасивни сгради са построени до момента в Словения? Как се развива строителството им?


Вече има построени  над 60 жилищни сгради, 2 детски градини. Има още сгради, които са целели пасивния стандарт на д-р Волфганг Файст, но не са го постигали напълно – хотел, спортна зала, многофамилна жилищна сграда. За мен е важно, че има разбиране и стремеж към енергоефективно сградостроителство. Основното ми послание към инвеститорите на жилищни сгради е, че строят за себе си! Не толкова според изискванията на държавата и закона, а за техния собствен комфорт, за по-големи пенсии, за спокойно старини. Горивото ще е много по-скъпо и щом не плащат големи сметки за отопление ще разполагат с повече средства за удоволствия.

 

По време на срещата ми с проф. Збачник се откриваше и изложба на сградите отличени в третия пореден конкурс на изданията „Завод Биг” и сп. „Къщи”. Приятна изненада е включването в изложбата на Бистришка вила – проект на арх. Вяра Желязкова и Георги Катов.

 

Saimaa lake, Finland; архитектура: Tuomas Toivonen

Победител в конкурса бе финландски проект за вила по пасивния стандарт.   


До 2008 бяха построени едва 4 пасивни сгради. Те принадлежаха на млади ентусиасти, които следваха чуждестранен опит и сами се бореха с всеки срещнат проблем. На пазара вече можеха да се намерят някой компоненти, но те не покриваха изискванията на строителство по пасивния стандарт. Повечето проблеми бяха в резултат от липса на опит на проектантския екип, но най-вече на изпълнителите – строителните фирми. Първите инвеститори решаваха проблемите на топлинните мостове и въздухонепроницаемостта самостоятелно, на крак, на строителната площадка.

Много важно за изчезване на недоверието към пасивните къщи беше, че собствениците на първите такива сгради бяха готови да говорят публично за изграждането им. Така с подкрепата на пресата скептицизмът се превърна в интерес.

 

Пасивна къща “Primus – Lumar”, Любляна; архитект: Celig, Rakuscek

 

Пасивна къща, гр. Кранска гора


Как доказвате, че сградата наистина е пасивна?


Не го доказваме със специален сертификат. Той не е част от задължителните строителни книжа. Еко фондът проверява дали са постигнати критериите за енегоефективност на база на калкулациите на пакета за планиране на пасивна къща на Института за пасивни сгради в Германия, който е приет за изчислителна методика на топлинните характеристики на сградите и тест за въздухонепроницаемост, снимки по време на строителството как са изпълнени детайлите, сметки за закупените материали и системи.



Вие сте написали първата книга за пасивни сгради в Словения, издадена през 2007. Тя вече е преиздадена и преведена на хърватски през 2008. Към кого е насочена тя?

 

 

Корица от книгата на Мартина Збачник „Пасивната къща”

   Беше мое лично убеждение, че вече имаме нужда от такова издание на родния език. Предишната ми специализирана книга за фасадите ми даде необходимия опит и увереност. Книгата за пасивните сгради е насочена както към професионалистите, така и към обикновените хора, които се явяват инвеститори на собствените си нови домове. Тя е на популярен език. От 2005 насам във вестниците бяха писани редица статии на различни теми, касаещи мотивацията за строителство на ПС. В книгата давам общите принципи и техники, много примери, всичко събрано на едно място.

Има ли стандарта ПС нужда от още промотиране? Има ли в Словения организация, която популяризира стандарта, по подобие на Информационна група Пасивни сгради България?
Консорциумът Пасивни сгради беше създаден през 2008 г. от експерти и фирми, целящи промотирането на строителството на ултра енергоефективни сгради. Ние сме още в самото начало. Трябва да обучим още архитекти и инженери. Те са най-големият проблем. Все повече инвеститори искат проекти за ПС. Но архитектите не знаят как да ги направят и се придържат към познатото - обясняват, че не е необходима чак такава висока степен на енергоефективност, вместо да научат нещо ново. През юни ще проведем семинар-обучение за архитекти-практиканти. Тази година ще наблегнем на топлинните мостове. Поканила съм 6-7 лектора. Обичайната посещаемост е от около 100 архитекта. Отделно организираме специализирано обучение за работа с пакета програми за планиране на ПС. То започва с концептуален проект за еднофамилна пасивна сграда, чийто топлинен баланс се проверява със софтуера. След това под ръководството на ментор се отстраняват проблемите – места с риск от образуване на топлинни мостове, детайли за осигуряване на въздухонепроницаемост. Обучението завършва с посещение на реализирани пасивни сгради.


 

Какви са главните препятствия за развитието на ниско-енергийните и пасивни сгради в Словения?


Обучени хора! Строителни фирми! Те не са достигнали това ниво на прецизност на работата за да стигнат високите критерии за качество при енергоефективните сгради. Решаването на проблемите с големите изолационни дебелини, топлинните мостове, въздухонепроницаемостта отнема повече време. Съответно трябва да се плати повече на строителните работници, а те от своя страна да намерят баланса между бързина и качество.



В България ние все още само говорим за ПС. Какво ще посъветвате ИГ Пасивни сгради България?


Следвайте пътя си и имайте търпение. Бъдете достатъчно търпеливи. От началните действия за популяризирането до построяването на първата реална пасивна сграда пътят е много дълъг. Имате усещането, че нищо не се случва. После нещата се променят. До 2008 г. имахме само 4 построени сгради, а днес – след година и половина  те вече са над 60.

 


Автор: Светла Бонова

 

 

Спонсори

          

Бюлетин

  Ако желаете да получавате информация отностно развитието на пасивните сгради, моля впишете е-мейла си тук:

Акценти